автор: jonkata

Замечтани
в улисани залези,
гладни за
ласки неслучени,
пламенни изгреви …
Не щем и да видим
как бавно
се свлича
на отричането
хапливата риза …
Бродим по пътища
сбъркали времето…
завръщаме -
мига във вечност
превръщаме…
Жажда до лудост
пропуква във зеници -
нежни
кристали забулени
капят…
Сега ли трябва да отказваш
ново съмване?
Чуй песента ми
поглъща -
обратната захапка,
посоката пропусната на
Времето…
Слисва се залезно,
за мечтите ни гладно,
изригва пламенно,
ласкаво случва се…

Наше е…Ако такова го искаме!!!