автор: Gargabela

Плисва светлината в празна чаша,
залезът - маслинка от мартини
не потъва. Мъничко се плаша -
колко градуса в коктейла има?!
Ако се напия, ще е смешно,
но по тази светлина съм луда.
И нима желанието грешно
само страст е, не и малко чудо?
Не лимонче, резен пълнолуние
чашата захапва захаросано,
а в сърцето морско пълнолудие
как шуми...и то е омагьосано.
Лято, лято, пия те на глътки.
Нищо, че в града съм се затворила.
Мислите ми - мускулести хрътки
лягат на брега на нежни спомени.
Ще ги пазят, даже със живота си
и ще лаят нощем по Луната.
До септември цветове на лотоси
ще сънува и бере душата.