автор: bez_grim

Не забравяй обещаното от вчера
и за утре не бързай...
Все ще ти мине времето,
все ще си имаш някого
и ще си облачно прозрачен
и страшно зависим от вятъра!
Не търси часовете отминали
в изживени пространства
и розови спомени.
Не бързай да се обиждаш,
нищо че не харесваш моята истина.
Преглътни яростта си,
нея с нищо не можеш да оправдаеш.
Не обещавай неочаквани мигове
и красиви въпроси.
Погледни се в очите ми
и зад тях, ако трябва!
После тихо седни до ъгъла на моята бавна усмивка
и помълчи заедно с мен.
Може пък да прекрачим оттатък
все някак, да се надяваме...
Може би ще усетим душите в телата си
и ще станем прозрачно облачни...