Апокрифно писмо до А, копие до С.
Здравей наборе,
Да ти е все така сладка динята и все по-рядко да си ерген!
Помниш ли как преди четвърт век на дръвчето под балкона беше кацнал един Парцал. Дръвчето беше младо, 4-5 метра, парцала беше млад и беличък. Как да го забравиш - Невидимата Котка редовно полива и тори дървото и парцала, а покрай тях и твоето пране - да ти е живо и здраво още дълги години!
Расте си дървото всяка година с по метър-два, тегли го слънцето нагоре, протяга клони, а заедно с тях - Парцала. Ето и тази година си казахме с него "Здрасти". Отдавна вече е надскочило нашите балкони и крие гледката на комшийските пранета от нас и на нашите пранета от комшийте. Само дето Парцала вече го няма.
Четвърт век, като едно голямо листо той висеше на горния клон, ветрове го вееха, бури го брулиха, вкиснати дъждове го къпеха, слънце го сушеше. Но Парцала не се даваше - само променяше цветовете си. Понякога пооплешивяли елхички му гостуваха, понякога трохи от трапезата достигаха до него, но той гордо се вееше на клона. Разказват бабите легендата, че една бурна нощ клона е почукал на прозореца на собственика и парцала се е завърнал в родния си дом.
Тъжно ми е за него. Бях свикнал всяка година да го търся сред листата сгушен и като го видя да му помахам с Гащите Кърпени с Розови Конци, понеже са набори, а и по линията на някои конци и преки роднини.
Но онзи ден А,
когато излезнах на балкона ти, видях отново дървото - малко, но вече здраво стъпило и на него Парцала - млад, бял и хубав. Такива, както си ги помня от миналото хилядолетие. Дано Котката, Която Разговаря с Опашката си се погрижи за тях.