автор: dankakalcheva

За хиляден път попадат очите ми на тях.Те са навсякъде.И тук.Все съм наблюдавала.И все същото нещо е спирало мислите ми върху себе си.
Разголените жени.По улиците.По кафенетата.По службите.По всички населени места.Навсякъде! Разголените жени !
По различен начин и в различна степен, но разголени.Разголеност на всички възрасти.Разголеност на всякакви тела.От изпънатата гладкост до затлъстяването.От удивителната стройност до смущаваща несъразмерност.От мрачни до слънчеви физиономии.От струящия чар до нескриваемата сухота.От намусената студенина до симпатичната закачливост.От сериозността до лекомислието.От младост до старост.От невръстност до зрялост.От лятната вечерна бира до сутрешното кафе на всички сезони.От цеховете до парковете.От центъра до кварталите.От автобусната спирка до домовете.От баровете до бебешките колички.
Навсякъде.Всякак.Разголеност...И пак разголеност ! Сякаш всичко е едно огромно креватно преддверие.
За стотен път си мисля за разголените жени.Какво говорят тази издълбаност на деколтетата, тези двайсетсантиметрови поли, впитата прозрачност на панталончетата и не на последно място "прашките" в контрастен цвят, например; за всеки случай контрастен - да не би да останат невидяни и неповикани.
Какво вика, толкова крещейки, разголеността ?
Толкова ли не им е дадено ?
Толкова ли не са си взели ?
...Да не си помислите, моля Ви, че аз стоя на кафе "Панорама", пия кафето си в юлския ден, в горещото, с дълги плътни ръкави и закопчана до последното копченце якичка. Да не ме заподозрете в прекален консерватизъм, във възраст, на която не съм или пък в отявлен морализъм, породен от собствената ми чистота?!...
По улицата пред кафенето мина сватбена кола.И в този ред на мисли: Дано знаят младоженците, какво дават днес и какво вземат.
Иде ми понякога и аз да викам, но друго :
Облечете се, жени ! Не потъпквайте очите на мъжете с преситеност. Обличайте се, жени, за да има какво да съблечете, когато кръвта на мъжа се преобръща. Всъщност даже и това неговите ръце трябва да го направят. Защото така е по-добре. Мъжът трябва да съблича. Да остава още какво да вижда. Да се усеща силния. Обладаващия. За Бога, жени, оставете мъжете да бъдат мъже! И няма по-голяма женска сила от тази да направиш от мъжа - мъж.
Свечерява се вече...Дълбоките деколтета викат мъжки ръце само за съдържанието на своята разголеност. Женските гърди не показват непременно сърцата, дори и съвсем голи да са.И ако някой мъж тази вечер разреже хляба им, може би ще бъде татко или брат.Разголените крака ще има да правят дребни крачици от тази вечер до утре вечер.А прашките, наивните прашки...Само един поглед може да свърши по-добра работа от сто чифта прашки. Но те се целят - от една объркана душа до друга объркана душа...
Черно ли мисля ? Простете ми, ако мислите така.
Изпих си кафето.Отивам да давам и да вземам. Да избистрям и да ме избистрят. Имам си мъж...