Веднъж на сто години-
Исусовия трън цъфти...
Зная-
това си ти..
Имаш-
много бодли..
Много-
малки листенца...
Малки-
красиви и нежни...
Красиви-
и много добри...
Зная-
това си ти...
Той цъфти в голяма суша-
от задължения, дошло ти е до гуша...
Видя лъчи-
топли, чисти, златни...
Чисти-
с ореол от чувства лъчисти...
Чувства-
за каквито до сега не си знаел...
Каквито-
не си мислил, не си мечтаел...
Не си мислил-
бил си в тъма, без лъчи, без светлина...
Лъчи-
само черни си виждал...
Черни-
от постпки нечестни, неверни...
Постъпки-
каквито не си искал...
Не си знаел-
не си можел и не си мечтаел...
Не си можел светлината да си представиш-
затова сега черното лесно ще го забравиш...
Лесно се свиква-
със всяко нещо чудесно...
Нещо-
звънливо, игриво, красиво...
Красиво-
без тъга, без болка и щастливо...
Без тъга-
като сияйна, светла мечта...
Без болка-
с много радост и спомен за младост...
Щастливо-
то е най-трудно и най-пестеливо...
Най-пестеливо-
веднъж на сто години се случва...
На сто години-
затова щастлив е, който го улучва...
08:20 06.08.2006