автор: infinity

/почти по Й.С.Бах и съвсем посветено/

Без да се дозирам изтичам все частично.
Пръстите ми парят шепите на свод,
лумнал пентаграмно в охра, а над храстите
диви до измамност,
до реалност,
и до смърт
горях!

Молех ли за милост, когато ослепявах?
Прошка преценена хвърляха ми в грях.
Нито правех опити да оцелявам, нито
исках да съм път.
За последно
ще ме
изгорят!

Меланхолии от песни ме претъпкват празно.
Улично се осветявам под цикличната луна.
Часовник под звездите мига безрефренно,
няма да съм точка,
няма да се свърши,
докато
горя!

С усилия закърпени събирам въглени.
Брегове заменям за гравиран хоризонт.
Ветровете до колене газя замъглено,
с буреносец тръгвам
към шлифован
изгрев
и горя!