няма да те забравя
омаята
от канелена утрин
кифлички,
дерящи езика ми
и обгарящи гърлото
с горещите си сърца
микроскопични дечица на мака
обвити в кехлибарена лава -
текат в брадата ми
по ръцете ти,
по голите ти бедра,
ухаещи на канела
и мед
даваше ми поредната
гледах безпомощно
докато плачеше
за прогорения ми език
после излезе,
аз не пия кафе
и не бях купил
не знаех, че ще напуснеш
живота ми
не разбирам сълзите
не знаех,
не знаех...
писа ми след година -
бял лист с рецепта:
"макови кифлички"
гърлото ми е изгорено
от аромата им
канела и мед
не мога да ги направя,
не знаеше ли?
още те чакам