автор: feniks

Тази нощ принцесата счупи граховото зърно,
което вечно и яростно пречеше,
после -тайно намигна на кочияша.

Копнеж във върха на ягодови мигли и
сладост течаща по косите-гарванови,диви.

Беше на зазоряване,преди да се върне
преди да си тръгне и стъклените пантовки
не са добро прикритие,нозете и сълзят...

Жадуване изтичащо от дланите,до кръв
и до небесност,девствена лоза...

Буйно с конете танцуваше,крещеше
и потъваше в стон, в нажажения вятър,
после облечена в зима трепереше грешно и нямо.

А кошияшът я зави със наметало от звезди
и нежен,летен вятър...мечтаейки...