автор: rosy88

Една крайбрежна улица. Небе.
Ах, глъч неспирна. Суета и огън.
Завръщам се при старото море.
Защото го обичам. И го мога.

Накипрено гъмжилото върви.
От плажна мода погледа слепее.
Как искам просто дъжд да завали.
Да ги изгони всички. Да съм с нея.

Тя гола е. Сама е. И е там.
В очите и сме само аз, морето...
Това е всичко, за което знам.
Това е мое, а ми е отнето.

Млъкнете Софче, Усто и Азис!
Аз искам само вятърът да пее
и птиците в очите да летят.
За първи път и е. Да онемее

от тази шир. От тази синева,
която мене преди сто години
плени ме. И се връщам затова.
А другото до утре ще отмине.