автор: Vedrin

Море, защо напомняш ми за мен?
Защо въздишат в самота вълните?
Защо вкусът ти вечно е солен,
тъй както са солени и сълзите?

Защо на твойте мокри брегове
изхвърляш само немощни медузи?
Защо и аз, обзет от страхове,
не пускам във сърцето бледи музи?

Защо, за да открие бисер чист,
плувецът ти се гмурка в дълбините?
Защо и аз не бих направил риск
да пусна всяка обич във мечтите?

Море, защо напомняш ми за мен?
Еднакво тъжни с теб сме под звездите.
Навярно слово на Творец свещен,
което днес сърцето ми разчита.

2006 г.