автор: Izabella

Мъжете виннаги внимават с мен.
Така отиват им, якичките колосани,
а в мислите - въпрос за сутиен,
евентуален цвят и форма на бельото ми.

Мъжете винаги внимават с мен,
защото някак си успявам да ги омагьосам
не с чара си или с еволюирал ген,
а със болящите, накъсани въпроси.
Въпроси боцкащи. Випроси-боси
за същността на хляба ни,
за киселото вино във душите ни,
за ежедневното, разблъскано безсилие
и непреборено, и непризнато ала стенещо.

Мъжете винаги внимават с мен.
Защото трудно се разбира откровението
на две очи, които кротко гледат в тебе,
разбиращи, усмихнати и уморени
и даващи любов, и несломени,
проникващи там някъде... там някъде,
където мъжкото достойнство е стаено,
популено под пластове съмнение
и унижение, и умиление, и подозрение...

Мъжете винаги внимават с мен.
Защото виждам мъжкото им бреме,
защото карам ги да вярват в себе си,
защото ги превръщам във крале,
чадър им давам за дъждовно време...

Мъжете винаги внимават с мен.
Мъжете никога не падат на колене.
Мъжете войни са. Печелят битки и жени
Мъжете рядко мислят за летене.
Мъжете са зависими от земното притегляне.
Мъжете земни са.
Мъжете са мъже.

Мъжете винаги внимват с мен
защото в мене
всъщност
виждат
себе си.