На прага стоя,
на прага на своите своите мисли,
и стискам в ръка,
стрък от своя живот,
и букви редя
във думи и помисли чисти,
които с ръка,
рисувам в небесния свод.
Така сам сама,
но силна, нова и свежа,
отварям уста,
и вдишвам космична любов.
И радост шептя,
таз радост тъй чужда и лична,
на прага, сама,
на прага на своя живот.