автор: roza1

Познавам всеки ъгъл
всеки ръб на света ти
и отвъд
Дори да липсва светлина
не се препъвам,
не протягам
влюбените пипала
познавам лабиринта и вървя
с предчувствие
за свобода
Усещам вятъра ти галещ
превръщам се за миг в перце
летя на слънчев лъч с безкрая
достигам
влюбеното ти сърце
Дори пияна с аромат
на случаен нечий цвят
пчелица ставам в май зелен
в кошера на твойте ласки
сгушвам своя нежен мед
смутен
От жегата на този август
ще взема шепа топлина
ръбовете на света ти
ще загладя
ъглите му с ласки
ще изправя

Нали съм твоята жена.

01.08.2006