автор: alida

...От всичките части на денонощието най-обичам утрото.
Нашата малка розова спалня е с изглед на изток. Всяка сутрин ние гледаме към слънцето и то гледа към нас. Нито многогодишните кестени, нито щорите, нищо не е в състояние да попречи на слънчевия лъч да премине и рано рано изгревът да изпълни със своята светлост стаята и душите ни.
Така е през всички сезони...........всеки ден.................всяко утро.
Малката стая се изпълва със сияйна розовина, която бавно и нежно се спуска по лицата ни. Някога ти се събуждаш пръв. Няколко секунди и аз също съм усетила утрото и се будя или обратното. Най-ми е хубаво, когато отворя очи и ти отваряш твоите. Когато се будим едновременно. И до днес не мога да си го обясня, но се случва. Изгревът събужда и двама ни, заедно. Лъчите докосват нежно телата ни. Топлината е приказна..........розова.
....И в цялата тази слънчева стая светят очите ти, в които се вглеждам, които се вглеждат в мен. Два кафяви погледа запалени от новия ден. Спокойни и нежни, сигурни и добри. Щастливи, че посрещат поредното приказно софийско утро. Което не само е по-мъдро, но е и по-красиво, по-светло, по-обещаващо и по-истинско от която и да е нощ. Аз обичам и нощите.........
Но утрото.................то ни дава надежда, живот, любов, вяра, че започва още един прекрасен ден. Събудени живи и здрави, красиви, заедно, смели потънали в светло и така всяка сутрин, всеки ден..............вече толкова години....................
Задължително искам поне още толкава.(но ако може по 100)