Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 314
ХуЛитери: 2
Всичко: 316

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: Markoni55

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРуско чудо
раздел: Разкази
автор: karmen_777

Не ми се сърдете твърде много:))
Опит 1 за разказ

Доволна, мама Силви сготви вечерята.Днес се очакваше да пристигне голяма изненада, по случай 20 годишнината от сватбата й с татко.Той скоро се появи твърде весел, погледна мама влажно и хващайки я за ръката я поведе безмълвно по стълбите.Трябва да се спомене, че още месец преди това изненадата биваше частично разкрита (дочута) от нея и хвърчеше из сънищата й под формите на елегантен лек автомобил, който задминаваше злорадо сутрешния автобус, където накачулено колежките й се изяждаха в безсилна завист, залитайки към перфоратора.
Баща ми закри очите й с ръка и церемонно я доведе до паркинга, където..чудесната руска кола, мощна и здрава, блестеше с цялото си очарование на ретро втора ръка.. Мамa Силви се стъписа, но като умна жена беше достатъчно разсъдлива,за да разбере, че избирането на кола се отличава от купуването на обувки и все пак беше разочарована- Волга!! Ама че...първата дума,която й идваше наум- безхаберие.
Нищо де, дано поне върви!
Докато татко М. разпалено обясняваше достойнствата на новата придобивка, ние дружно се накачулихме отзад и с въодушевление го приканихме да направим пръвата си разходка. Той, малко стреснат,извади ключовете и смело ги пъхна в стартера, при което се чу най-могъщотото ревене на най-разярения от всички разярени двигатели. Съседите( да им се не види), тъкмо бяха завършили вечерята и наизлизаха по балконите ,готови за безплатно шоу.Чуха се подсвирквания, окуражавания, ха-честито да ви-ама Волгата не ще и не ще да запали.Бре, че и своенравна се оказа нашата лъвица, не търпи команди!
Баща ми, хем поизпотен, хем почервенял от яд, псувА, псувА, пък накрая вика-''Слизайте бре, слизайте да бутаме!''
Ние, мама в новата рокля, пък и съседите ,който го взеха твърде присърце, слязоха да помагат, оживи се квартала, наредиха се и децата за кръгче с Волгата, като майките им предвидливо се бяха погрижили да им натъпчат достатъчно памук в ушите, тъй че грохота от двигателя се намали до средно силен тътен от земетресение.
Дружина планина повдига, дето се вика, потегли ми ти онова руско чудовище,ама тъй бясно,че не можем го стигна! Баща ми (на младини първенец по лека атлетика) не се двоуми много много,ами хукна да спасява положението.СКоро държеше бика за юздите ,тъй че след като роклята беше запретната до бедрата, а високите обувки-свалени и мама Силви дишаше тежко на кожената седалка.
Смея да твърдя че тогава тя окончателно спечели и малкото закоравели мъжки сърца в квартала.Женската половина обаче далеч не беше толкова ентусиазирана.Някой се накокошиниха и демонстративно се прибраха да не гледат ''тая уличница'', а други обсъждаха стегнатите крака на мама, като хипотезите варираха от слизането без асансьор от 8-мия етаж, до честите й разходки, съпровождащи командировката на мъжа й.
Докато страстите в квартала се нажежаваха, ние интуитивно усещахме,че нещо друго, по-експлозивно и от кака Йорданка (в чийто апартамент подобно на голи охлюви се разхождаха зелени човечета,останали без летящите си чиний, 99.9% от който (чинии) бяха приземяване неуспешно) се надигаше!
Причината като че ли се криеше в изминатите 20-30 м. по нанагорнището към парка, а външните белези се появиха под формата на пушек, многозначително излизащ ту от предния, ту от задния капак, а в скоро време-и от двата. Ако преди малко имахме проблеми със запалването, сега всички полугласно се молехме това да не се случи.Баща ми мигом реагира, а из децата настъпи въодушевление, характерно за противоречивото усещане, че искаш нещо,което не трябва да се случи, в крайна сметка да се случи.Скоро всички бяхме евакуирани , а мама запъхтяна и зачервена (бас държа, че тогава се отрони първата от въздишките, които по-късно толкова често чувах по неин адрес, след 3-та бира из кварталната кръчма), взе звучно да крещи на татко М., наричайки го безнадежден авантюрист,ненормалник,наивник,но отдалеч сцената изглеждаше като пламенно обяснение в любов, ефекта на която се увеличаваше от декора с полугорящата ни злополучна красавица,която всеки момент очаквахме да се превърне в огнена лъвица, подобно на мама, която беше в пълна готовност да се нахвърли и издере всеки,който поне малко приличаше на мъжа й, а още повече- и самия него.
Нищо подобно не се случи.Волгата издаде два-три пукота,двигателя загасна завинаги, а мама Силви погледна към татко М. който беше налапал дузината дъвки Шок,купени за специално за нас, и разкривената му полу-кисела физиономия би пробудила извратеното желание на всеки фотограф да бъде запечатана с думите...той свърши като голямо дете.
После предложи на Силви от дъвките и й каза, че не я е виждал толкова хубава от времето ,когато аз съм казал първата си думичка,и от коженото палтенце-изненада през 89-та.
С една дума,леда от сърцето на мама се разтопи и тя отбеляза,че Шок-четата са дори сладки.
Те се усмихнаха един на друг и на нас, хванаха се за ръка, и всички дружно влязохме в сладкарницата,където татко М. извади новата си заплата и почерпи децата с рядка боза,някой от който с обръщаха погледа си ту към нас, ту към колата, в неверието си,че спектакъла е свършил.По-смелите дори се осмелиха да я посръгат в задницата, а други-си послужиха ритник в гумите. Заслужаваше си го!

И все пак.. въздъхна мама.. Тя возеше гладко!


Публикувано от BlackCat на 31.07.2006 @ 18:40:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   karmen_777

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
789 четения | оценка 4.90

показвания 16643
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Руско чудо" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Руско чудо
от kuklara на 31.07.2006 @ 20:35:03
(Профил | Изпрати бележка)
Честито!Така се започва а после няма отърване.
Разказваш


Re: Руско чудо
от karmen_777 (приказки_и_цветове@sunishta.com) на 31.07.2006 @ 21:20:02
(Профил | Изпрати бележка)
Ами..мерак, какво да го правиш!!:))
хич не ще и да знае, грабва химикалката..пък ходи го спирай!

]


Re: Руско чудо
от Marta на 31.07.2006 @ 23:33:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:)) Хубав разказ, Кармен.
А честито дебют в проза ;)


Re: Руско чудо
от karmen_777 (приказки_и_цветове@sunishta.com) на 31.07.2006 @ 23:51:49
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Мартичка:) Следващия път ще пришпора колата по-далече, но сега реших като новобранец да не се изсилвам много много:)
ПС:А истинската ни Волга едва след въпросния си дебют изживя истинската си история:) ''Дарихме'' я на квартала, където вечер се събираха деца и възрастни.А втората ни Волга свърши разглобена на части в спалнята на мама и татко.Да си нямаш инжинер вкъщи!!

]


Re: Руско чудо
от Marta на 31.07.2006 @ 23:55:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
хубава история, квартална, с дух на минало

;) имам си в къщи уважител на руски коли и трабанти ,
е, волга не сме имали, но пък един комшия ги изкупува - волги и чайки и са част и сега от пейзажа наоколо

]


Re: Руско чудо
от karmen_777 (приказки_и_цветове@sunishta.com) на 01.08.2006 @ 00:08:06
(Профил | Изпрати бележка)
чайки? на морето ли си:)
Все пак да ти кажа, има си нещо очарователно!сега като се сетя, ми е едно такова мило..детски спомен, разбира се:)!
Да не забравяме и двете мултикарчета..тук стана цял музей на не-вървящите антики:)

]


Re: Руско чудо
от Marta на 01.08.2006 @ 00:24:17
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
не, чайката е руска машина, волга с бомбе ;), гори като самосвал
а твоят разказ ми напомни за О"Хенри, той има разкази с подобен квартален дух, добър дух, на общност, въпреки ежедневните кавги и съседските завижданки и спорове

чао, Кармен:)


]


Re: Руско чудо
от Vesan на 01.08.2006 @ 15:30:31
(Профил | Изпрати бележка)
Хей, интересно и увлекателно пишеш. Хареса ми. Има си и сюжет, и настроение. Само тук-там пипни пунктоацията... дразни!


Re: Руско чудо
от karmen_777 (приказки_и_цветове@sunishta.com) на 01.08.2006 @ 16:48:57
(Профил | Изпрати бележка)
ох и мен ме дразни..и не че е оправдание, но правописа си го развалих откакто не съм в България..
Но,да,такова оправдание няма:) тъй че ще се погрижа!

]


Re: Руско чудо
от hekata_5 на 06.08.2006 @ 03:54:34
(Профил | Изпрати бележка)
Отдавна не се бях смял така - толкова хубаво си се справила със задачата - ранните утрини върху капаците на колите и леко надничащите съседи от балконите май са побутнали ситуацииката, а? :) Изключително много ми харесва цялата случка, от това става един страхотен късометражен анимационен филм... :):):):):):)


Re: Руско чудо
от Melpomeni на 26.11.2006 @ 18:24:01
(Профил | Изпрати бележка)
хареса ми твоят разказ, забавлявах се докато го прочитах. Поздрави! Започна ли следващият?


Re: Руско чудо
от karmen_777 (приказки_и_цветове@sunishta.com) на 27.11.2006 @ 03:05:59
(Профил | Изпрати бележка)
:))
Благодаря ти!
И аз се забавлявах докато го писах:)
А като прибавим че главната героиня г-жа Волга е реално съществуваща ( Бог да я прости) искренно ми домъчня за доброто старо време.И така, добре дошла на моя балкон:) Да, ето-зелено и синьо мултикарче, светла и тъмно синя волга.Всичките са наши:PppPP
Разказите превръщам в писма,които понякога изпращам,но по-често не:)
И изобщо не вярвам,че си скучна:)
Остави сериозните теми на сериозните хора:)
Носна кърпичка?:)


]


Re: Руско чудо
от Melpomeni на 26.02.2007 @ 18:57:21
(Профил | Изпрати бележка)
о, ти си истинско чудо!:))))))

]