автор: dubrav

Дочаках. 30.
Вече съм спокоен.
Дебелокожо късам календара.
Не търся нищо.
Всичко си е мое.
Балкона. Времето. Цигарата.

Денят премина в тиха върволица.
И никой не посмя дори да кихне.
Във моят двор не кацат даже птици.
Едно дърво. И то - притихнало.

Неделя е. Средата на годината.
По график свършвам третата десетка.
Разминах ли се с нещо?
Не, усмихвам се.

И търся по небето вещици.