автор: unforgettable

Полудявам. Вчера бях на църква!
Посред лято, в обедната жега...
Маранята бавно ме побърква,
а какво ли утре ще последва?!

И свещта ми два пъти угасна...
Станала съм явно суеверна.
Нещо към иконите ме тласна,
мен - безбожната и безхаберна.

Беше тихо, сякаш са ме чакали
в трайно безмолитвената суша -
плаха, неразкаяна, неплакала,
в грехове затънала до гуша.

От олтара куп очи заставяха,
да направя кръст, да се помоля...
Казват Господ мълком благославял
даже и невярващите хора.

Не намерих правилните думи.
Онемяла бях, но ми се стори
даже с неизказаното помежду ни,
нещо важно беше ми говорил.

Полудявам! Може да се върна,
да направя кръст, да коленича...
Да почувствам, че дори и грешна,
някой още... ме обича.