автор: Gargabela

По острия ръб
на един часа след полунощ
светлината на Луната се нарязва.
Освободени сребристи фотони
се разпиляват и блестят
в очите на нощните елфи.
Промъквам се в душата,
сластно излегната на нощта.
Днес всички нейни тайни
ще са прозрачни и мои.
Няма да и позволя
да погрознява от тъга.
Няма да я пусна,
дори неустоимо да ме моли.
Тъмно зеленото
е един мистичен цвят.
Когато стъпча дивата мента,
минавайки разсеяно
под ръка със дъжда,
уханието в ноздрите ми
ще се впие -
упойно и само нейно.
Нощем сенките са лилави
и се преливат
в своята странна красота.
През тях отвъд себе си ще премина.
Дихание чисто и споменно
буди нещо забравено.
В кръвта ми е.
Моя тайна свобода.
Стрита между пръстите ми
до сутринта
тази ментова свежест
ще я има.