| Ще преброя приятелите, враговете
и ще получа странна сума, сгодила плевелите с цветовете,
лъжата с истинската дума.
Ще срещна птицата с човека.
И прошката до злобата ще сложа
да повечерят тайно, нека, нека
в невидимото божие подножие.
Да помълчат и нека да прогледне
единият за другия. Пред Бога
ведно сме всички бедни, бедни
и беден е за истините слога.
Богатите, на прошки са богати
и пилци не броят наесен.
Душите им са раждани крилати.
душите им са учени на песен.
Не питат колко са им враговете,
не питат за приятели и вярност.
Посаждат себе си до цветето
под слънцето. От благодарност.
Публикувано от hixxtam на 28.07.2006 @ 21:55:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Преброяване" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Преброяване от victoria на 28.07.2006 @ 22:27:32 (Профил | Изпрати бележка) | На врага си прости, в приятел го превърни,
и красиво слънце в теб ще се роди !
(без значение дали си богат или беден)
Поздрав! |
Re: Преброяване от Meiia на 29.07.2006 @ 13:33:31 (Профил | Изпрати бележка) | Врагът е отдавна опростен :)
А на Истината всички сме бедни пред Бог... |
]
Re: Преброяване от Meiia на 29.07.2006 @ 13:36:27 (Профил | Изпрати бележка) | Само накрая да не стане "тука има-тука нема" ;))
Утопии:), но да пробвам все пак :) |
]
Re: Преброяване от midnight_witch на 29.07.2006 @ 09:28:01 (Профил | Изпрати бележка) | "Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб .
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън .
Ако си дал на милата
от своето сърце .
Ако си дал на чуждите
живот от себе си .
Ако си дал , ако си дал ,
ако си дал от себе си ,
не си живял , не си живял на празно . "
Е.Димитров
докато четях, чух песента му. така е Мея.Богатите на прошна, не броят пилци. |
Re: Преброяване от Meiia на 29.07.2006 @ 13:42:31 (Профил | Изпрати бележка) | Ако съм извикала такава асоция с песента, радвам се!
Че прошката е богатство, много трудно и късно се разбира, но и това е нещо.
Колкото повече се опитваме да подредим душата си като шкаф, толкова повече не се получава и накрая преставаме да броим кое колко, как и защо...И настава такава вътрешна усмивка..:)
Да не те напуска ти желая!:) |
]
Re: Преброяване от Amar (amar4e@yahoo.com) на 29.07.2006 @ 09:42:04 (Профил | Изпрати бележка) | много е хубаво... истинско!
Поздрави, мейа! :) |
Re: Преброяване от Meiia на 29.07.2006 @ 13:43:18 (Профил | Изпрати бележка) | Вярвам на чувствителността ти!:) |
]
Re: Преброяване от Jiva на 29.07.2006 @ 16:05:24 (Профил | Изпрати бележка) | харесва ми да се приютявам с думите ти макар и за малко в душата ти, където има място за всичко...и всички, Посадена под слънцето!!! |
Re: Преброяване от Meiia на 29.07.2006 @ 17:17:36 (Профил | Изпрати бележка) | Ако в душевната ни градина няма слънце, защо сме...
Добре дошла в моята градина, Садяща :) |
]
Re: Преброяване от Meiia на 29.07.2006 @ 17:18:23 (Профил | Изпрати бележка) | Ела да посадим цвете!:)
Вместо да го откъснем.... |
]
Re: Преброяване от rajsun на 07.08.2006 @ 09:50:53 (Профил | Изпрати бележка) | "Розу белую с черною жабой,
я хотел на земле повенчать"))))(
Есенин. |
Re: Преброяване от Meiia на 07.08.2006 @ 12:13:48 (Профил | Изпрати бележка) | Не е невъзможно май, но не изцяло:)) Черното с бялото...Има и нещо комично в този ни опит да сдобряваме несдобримите същности, самоизключващи се се сякаш. Но в душите е възможно или поне не съвсем невъзможно:)
Много ти благодаря за двустишието на Есенин!
Спомням си, че гледах миналата година по телевизията една действителна любов между лъвица и антилопче. Странно, но се случва и това, дори в света на животните. Любов между хищник и тревопасно. И не можеха да пият вода там, където лъвовете имаха стан, нямаше какво да ядат, отречени, сами. като да бяха чистата любов. Лъвицата отказа прясно месо от страх да не е капан за любимото и същество при все, че не беше яла доста време. Накрая ясно се виждаше в кадър как тя се опитваше да яде трева. Май ги чакаше гладна смърт и двамата.
Уви, това е пътят, ако тръгнеш срещу природата си пък дори и в името на любовта.
Да беше друг светът... |
] | |