Пет часа... на разсъмване.
Кукуригат петлите.
Усърдни са.
Влизат с взлом
в тишината ми
и делят я на части.
Пет часа... ранобудна съм.
Само аз,
(малко взех от съня)
а наоколо пусто е.
Искам те, само че друг,
затова съм смълчана,
отблъскваща...
Искам те, но спри да ми взимаш,
тази празнота е погубваща.
Пет часа... няма как,
пак ще поливам доматите.