Цяла вечност е с тъжни очи.
И очаква нощта да се съмне.
Има всичко, а много боли
тази нейна безкрайна същност.
Тази нейна женска съдба
да е Ева смълчана през лятото.
Жива ли е или игра
топлата крехка заедност.
Тя е светла и пее без глас
своята дълга и тъжна песен.
Ябълката узря.
И змията се взира в сърцето й.