автор: rosy88

Отречи ме, щом искаш. Предай ме.
Триста пъти по три ме разкъсай.
Поругай ме. Наричай ме малък.
Аз във теб всяка нощ ще възкръсвам.
Ще те будя от сън. Ще те паля.
Ще се смея в ухото на мрака.
А сърцето ти само ще знае,
да е вярно. И мене да чака.
Там в сърцето ти, аз ще живея.
То е дом от уханни градини.
На очите неверни, не вярвай.
През ръцете ти ток ще премине
щом в един морен, тих и далечен
нежен, син и случаен следобед
преброиш много, много години
и усетиш във теб моя огън.
Ще отключиш заспалата тайна
че в света само теб съм обичал.
Дотогава бъди си такава.
Просто ти. Моя малка сърничке.