Тежък си като танин,
а думите ти леки, леки...
Като цигарения дим,
изнизващ се по ничии пътеки.
Като отрова ми горчиш,
като за прошка те отпивам.
Ако за малко помълчиш,
за много сякаш си отивам.
Защо, сама и не узнах,
стоя и влюбено те слушам.
По думите ти те познах
и в думите ти ще се сгуша.