автор: rosy88

Децата ми са крачките пред Бога.
За другото виновна съм сама.
Когато се предавах без да падам
когато от необич ме боля
това бе моят сън. И моето решение.
Преди да го допусна да е в мен
да ме зачене като изкупление.
да ме държи свободна,
но във плен
нима не го мечтах? Нима не чаках?
Пищеше вътре страшна глухота.
Да, можеше да ми го каже всякой,
но аз избрах да разбера сама.
Водата върху огъня разляна е.
А моят сън-илюзия разкрит.
Нима на Него днеска ще се карам?
Той лошият е! Как да станем квит?
Защо на мен? О, Господи помилуй!
А той се пука Старият от смях:
Сама се виж! Това си ти. О, миличка
нима не вярваш? Ето виж се пак!
Пред мене се изпречва огледало
и отразен отсреща е светът.
Когато се усмихна - грейва в бяло.
Затичам ли се - ми рисува път.
Добре дошла! Събудена и нова.
Отровата до края щом изпи,
сега прашец е време да събираш
от тези несънувани липи.
От тях по сетне жаждата си медна
ще можеш до насита да толиш...

И себе си да устояваш.
И себе си да победиш.