автор: meiia

Нямаше да пия и грам,
но изпивам цялата чаша.
Толкова мога да дам:
в думите да съм ваша.
След тях-не зная. Артист
е мракът по раменете.
Някой го викна на бис,
някой ми купи цвете.
Имам си цветна леха,
но приемам. Какво пък,
то е цветето на греха.
Всичко днес е наопаки!
Станах лоша с добро,
но добра съм, защото
съм нечие мъжко ребро,
трън на циклопа в окото.
Кораб е нощната кръчма,
от аргонавти прелива.
Още едно си поръчвам,
а още две ми наливат.
И осъмвам вече отсам
мита за руното златно.
Нямаше да пия и грам,
но Итака си тръгна обратно.