автор: Dandelion_Wine

Чи га утминъ тъзи младус
биля и не разбрах
оттури ми съ сякъ радус
май станъх и зъ смях.

В илмазът дремя кът антикъ
да чакам благ хабер
и всякой пикльо, дет' съ викъ,
мъ земъ зъ къшмер.

А беши времи га мумцити
със зяпнала уста
мъ гледъхъ мижду виждити
с тъс чуднъ кръсута.

Сига съ чудя и съ мая
куго дъ фкаръм в грях
ни могъ себи си дъ трая
чи ко устай зъ тях.