Луната е сянка.
Нощта е очакване.
Часовникът бавно
отмерва живот.
По устните имам
следи от ухапване.
Душата ми гладна
прилича на котка.
Мигът изтънява,
опънат до скъсване.
Зад ъгъла дебне
пореден провал.
Любовта ми се връща
уморена и мръсна
от дългото скитане.
Гола и жалка.
Дъждът е безсилен
след толкова суша.
Забързана нежност
пробягва по мен.
А после заспивам
в тъмното сгушена.
Глупаво е да плача.
И утре е ден.