автор: vran_gran

Реки где леят вдън
Усои скръбен звън,
Тя спи омаян сън:
Нек' спи довек.
Подир звезда една,
Дойде от далнина
Да търси в мрачина
Делът си лек.

И заран от цветя,
И житните поля
За здрач остави тя,
За вир сред хлад.
През сън като воал
Да вижда свода бял
И славей там запял
Дочуй нерад.

Мир, мир, безгрешен мир
Роси гръдта безспир;
Тя зре в залезна шир
Страна в лила.
Не вижда зърнен кълн,
Класил в нивя и хълм,
Не сеща дъжд насън
Върху дланта.

Мир, мир във век веков,
Връз мъх на бряг суров;
Мир, мир в сърдечний скров
До дни безброй.
Сън с болка несмътен,
Неспирна нощ без ден -
Дор' с радост е сразен
И тоз покой.