автор: sylvia_doncheva

Ели сложи червило по неплътните си устни и се направи, че не вижда проплъзналата се физиономия на досада по лицето на снаха си. Притисна устни пред огледалото и се хареса в новия си зелен костюм. Извади флакона с парфюм и физиономията на снаха й съвсем изчезна, заличена от пръските му. Оправи късо подстриганата си, заклещена в прическа, червена коса.
Слязоха по мръсното стълбище на панелката. Ели недоумяваше как тия хора живеят в подобна свинщина, но веднъж качила се в колата си на път за вкъщи, тая мисъл не съществуваше вече.
Качиха се в колата на снаха й, а малката седна отзад, въодушевена от гостуването на баба си. Това ангелско дете носеше нейното име, та тя идваше да я види колко е пораснала и да й донесе някой друг подарък. Нали родителите мислят все за най-нужното, Ели обичаше да я глези с други неща, възможно най-безполезни и възможно най-много да нервира снаха си с тези си подаръци. На малката и за малката тя никога не оставяше пари в брой, както правеше с родителите й.
От едното малко градче стигнаха бързо до другото малко градче. А Ели живееше в трето такова. В пицарията беше задушно, но приятно, макар някои от картините по стените да бяха доста кичозни. А всички налични имаха цени, написани на ярко зелени електрикави листчета.
В егоизма на тая запазена до консервирана жена се криеше стремежът за оцеляване. Тя ясно си даваше сметка за силата на парите и благотворното им влияние върху отношенията й със снаха й. Не че тя можеше да бъде по-малко алчна от другата. Даже по това си приличаха. С парите си Ели купуваше добрите отношения - едно гостуване на 2-3 месеца, с приятно излизане. Според големината на подаръка можеше да си позволи и да сподели нещо лично. Вдовица от доста години, тя нямаше много приятелки, освен котките си и понякога наистина й се искаше да сподели с някоя жена любовните си трепети и изживявания. Тогава снаха й я слушаше с охота и й даваше едни от най-добрите съвети, които бе получавала през живота си. Доволни - едната от съветите, другата от поредната си демонстрация на умност, двете даже имаха и случаи да се прегърнат трогателно. Естествено цялата тази обичлива картинка се случваше доста рядко. Ели не виждаше лоши физиономии по неин адрес от котките си все пак, та те си оставаха най-верните й приятели. Спътници през всичките тия години самота и сменяне на тайното място за златните й бижута. Това беше една игра, която успокояваше Ели - да си мисли къде може да скрие златните си бижута, които не бяха малко, така че да не бъдат открити при евентуална кражба. И като достатъчно добра жена и баба, тя всеки път казваше на снаха си къде са, или пък че им е преместила мястото. Снаха й не се притесняваше, че ще успее да ги намери, дори веднъж, подразнена от поредното подхващане на темата за тия стари златни бижута, които не красяха нейните врат, китки или пръсти, се изпусна да й каже в лицето: " Ти умри, пък аз ще ги намеря, не се притеснявай!". И уж всичко беше на шега.
Седнаха на малката маса в ъгъла и забиха поглед в менютата. Снахата го знаеше наизуст, но винаги е по-претенциозно да разгледаш менюто и да нацупиш устнички в демонстрация на колебание. Тогава Ели реши, че това е сгоден момент да й сподели за новата си любовна авантюра. Момчето беше с около 15 години по-младo от нея и докато в началото това я притесняваше, то сега нямаше търпение да се похвали. Странно как младите любовници винаги вдигат три неща - самочувствието, ентусиазма и либидото. Може да се прибави и глупостта, в частност оглупяването, но понеже Ели беше изключително студена като натура, то оглупяването просто не фигурира в промените, които провокираха тия й любовни отношения. Тя започна плахо, но после изведнъж ентусиазмът надделя и тя извади негова снимка. Остави я рязко на масата и прибра бързо ръката си, сякаш щеше да я опари безумният поглед на снаха й. Докато снахата погледна снимката и се опули, Ели й каза припряно:
- Е, това е той. Сега ще го изненадам, не знае, че съм дошла насам...............сладък е, нали?! А? Какво ще кажеш, де?
Снахата гледаше опулено и не вярваше на очите си. Вцепенена физически, мозъкът и щракаше на двойни обороти, за да вкара реплика в розово боядисаните й устни. И докато се извърши тая процедура се появи хубав къдрокос мъж, който се огледа набързо и връхлетя отгоре й. Боядисаните му вече в розово устни на свой ред загубиха притеглянето си, когато с периферното си зрение видя Ели - опулена на свой ред.
- Мамо, защо те целува тоя батко по устата? Отговорът - " За да опита червилото ми, моето дете" би бил подходящ, но снахата вкара усмихнато:
- Имах нещо в окото, Ели, а баткото се наведе много бързо.
Голямата Ели и къдрокосият батко стояха и немееха. Погледнаха се в очите на пресекулки, Ели пое дъх и го попита как е и той скоро се изниза без дори да помни отговорът, който й даде.
Донесоха пиците. Едната режеше настървено и не яде. Другата наряза своята спокойно, а яде настървено. Малката чурулика известно време, но като видя, че нито майка й, нито баба й говорят, млъкна и зазяпа картините с електрикави етикетчета.
Прибраха се. В колата не пуснаха даже и радиото, сякаш всяка искаше да си остане със собствената глава мисли и недоумения. Не си казаха и лека нощ. Синът си помисли, че отново са се карали за златото на Ели или пък някаква вещна неразбория. А понеже той беше от бъбривите, но студени хора, пусна няколко шеги, каза на малката да не му се пречка и се просна на спалнята.
Снахата не спа.
И Ели не заспа веднага. Въртя се в топлите чаршафи и се чудеше откъде й беше дошла идеята за тая безумна изненада - на нея - разумната и ледената.

Двете деляха един любовник, но нито студената свекърва, нито претенциозно умната и ехидна снаха се бяха заподозрели една друга. Най-нелепото бе, че се уличиха толкова глупаво и невинно. Но от шока не им остана време даже да се посмеят.
Коя опази тайната ли?
Ели - реши да загуби любовника си и да си премълчи заради щастието на сина си, мирното безразлично съществуване на семейството му и на последно място заради малката. Но наистина на последно място. Децата в това семейство, докато бяха деца - или бяха бреме за любовните подвизи на майките си, или бяха демонстрация на семейна хубост и заможност. Дори не й се наложи да плаща. И следващите няколко пъти като идваше на гости носеше само подаръци за малката, а снаха й нищо не коментира.
Снаха й - реши да загуби любовника си и да преглътне факта, че тоя мъж беше предпочитал и свекърва й в моментите, когато все пак е бил с нея. Не издаде на мъжа си, за да не й разваля авторитета. А не искаше да й разваля авторитета, за да не срине своя, заедно с играта на семейство и добри семейни взаимоотношения с ужасната за нея липса на секс. Защото общото мизерно жилище, гладенето всеки ден, остроумните й забележки, сексът 3 пъти в месеца и общото им дете беше нейният реален свят, който я задържаше да не литне в химерната страна на собствените си любовни истории.
И двете имаха какво да губят. Спечелиха още по-голяма пропаст помежду си, но и още по-голямо лицемерие. Спечелиха знанието, че на едната синът, а за другата мъжът, е рогат. И за златните бижута повече не стана въпрос. На следващото гостуване у свекърва си, снахата неочаквано откри, че всяка котка имаше златна верижка с името й изписаното на кръгъл масивен медальон.
Животът е лудница. Не знаеш от кой ъгъл ще излезе любовникът на свекърва ти, т.е. твоят.