автор: Dadali

Разваляме коледното дърво на нашата обич
бавно.
Сваляме подаръците и украшенията
един по един.
Започваме от върха - ето я верността,
но как да я поделим - тя е обща?
Следват я - за мен - нежност,
за теб усмивка,
на по-долно клонче мъжка грижа,
а до него женска топлина
и още по-надолу - целувка,
бърза ласка,все красиви неща,
които сега опаковаме
и подаваме си от ръка в ръка.
Прибираме ги в кутиите -
тази за теб,тази за мен,
а дървото постепенно оголява,
както обичта ни,
без подаръци и без опадалите иглици -
един символ без смисъл
на отишъл си празник.