автор: najjar

Не съединявай моите късчета...
Остави душата ми разпръсната между нас.
Остави душата ми разпръсната
из дните на приятелството ни.
Остави диханието ми да бъде тамян
сред кичурите на косата ти.
Остави очите ми да бъдат две кандила в стаята ти.
Остави устните ми - две чаши червено вино -
на масата на познанството ни.
Остави пръстите ми да бъдат писалка
за всичко твои думи.
Остави ушите ми да съхраняват тайните ти и шепота ти.
Остави устата ми да бъде другар в самотата ти.
Остави главата ми да почива на гърдите ти.
Остави вените ми да ти свирят песен на верността.
Остави дробовете ми да пречистват въздуха в стаята ти.
Остави сърцето ми да бъде сувенир на бюрото ти.
Остави живота ми като свещ да осветява пътя ти.
Остави ме така разпръснат...
Не събирай моите части...
Аз така съм най-щастлив.

Превод от арабски език Калина Тарасевич