автор: echeto

И когато се изправих
замаях се от много мисли
нахлули в моята глава
тогава аз се претоварих
беше време за промяна...

Легнах бавно,но с усмивка
затворих тежките клепачи
устните си навлажних
усетих трепет
мисълта ми се провлачи...

След малко мислите се лутаха
от тях се чувствах странно
и когато се изправих
бях вече друг човек
но твърде рано....

Легнах пак,спомних си
за тези пет хиляди дни,изминали
като миг,миг в Рая,
сетих се за онова чувство,изстиналото...
към теб.

Не бях готова за промяна.