Постигам те на мънички откоси
в сенокоса на душата ми нелесен.
И тази обич няма да износя...
Наместо нея ще напиша песен.
Под вятъра листата овладях,
а под дъжда спасявах сушата.
Там някъде навярно те живях
сред песните, които още слушам.
Но няма да узнаеш, че и ти
си ме превърнал в музика, която
все някой ден до теб ще долети.
Когато ще е невъзможното ми лято.