В края на коридора-
на най-осветеното място…
Все там-
се решава живота ми…
Там има-
някаква сила…
Там имах-
злочести дни…
Там сега-
съм щастлива…
В края на коридора-
който е най-на изток…
От него нататък-
започва небето…
Имаше дни-
с облаци черни…
Черни, страшни-
непрогледни, неясни…
Сега изведнъж-
След пороен дъжд…
Изгря слънцето-
по-ярко и по-силно…
В дните щастливи-
в мигове работливи…
Не знаех, че има-
от слънцето по-ярко…
Не знаех, че може-
да свети по-жарко…
Когато теб там видях-
прозрях, че това е моето място…
Място най-красиво-
място най-обичливо…
Когато теб там видях-
моята съдба осъзнах…
18:10 20.07.2006