автор: Anouk

На онзи бряг далечен,
през утрото, което не бе,
с дареното ми по рождение
пътуващо сърце

бих могла и да се случа някога.
Каквато аз съм. Или бях.
Небето...тогава мълчеше.
А земята бе спомен за грях.

Очи в тъмнина побеляват.
Разноцветно родена. И дива.
Слепците в своята глава
всяка нощ с искрици обливах.

Каквото трябваше бе сътворено.
Без значение - добро или не.
Остана да стърчи антената
към мълчаливото небе.