автор: ole72

Не искам във тъгата да се върна,
страната и красива ме привлича,
но облеклата там са много тъмни
и слънцето едва, едва наднича.

На постове високи ще ме сложи,
но как ще оцелея, дали ще мога,
когато кажат да си сложа ножа
сама, преди да ме заколят.

От сълзите ще стана май богата,
но няма друго нищо да получа,
освен подарък като самотата,
която ще ми служи-вярно куче.

И бръчките-ще кажат благородни
са белези на мойта уникалност,
но аз ще знам, че са ми родни мъки,
които мъдро трябва да прескачам.

Не вярвам, че тъгата ме обича,
защото кой обича свойте жертви,
освен когато сладко ги запича
за празничната си трапеза.