автор: Marta

Въздишки
рони
времето над мен.
Студено ми е
и простенват
мислите.
От толкова
пропуснати
моменти
на близост.
Пусто е.
Болят ме
тези процепи,
които в себе си
не мога да запълня
с нищо.
И времето ги пълни
с въздишки.
Въздушни.
Безтегловни.
Облачета.
Безкрайно дълго ще въздиша времето.
Пукнатините в душата ми ще си останат
Вечни.