автор: paparakapv

Поредната ми невъзможна среща -
съзвездие във залеза на юли.

Очите ти - проклятие от нежност -
опитвам нощем плахо да изтрия.
/В тях синьото е с цвят на боровинки./
Сега - като успях да те измисля -
повярвай ми - готов съм на убийство!
/Омръзна ми от невъзможни срещи./
Наситих се на мръсночужди нощи
и на царкините - превърнати във жаби.
Като бунар пресъхнах от целуване.
/След бурята морето плува празно./
До кръв ми е позната тази обич -
умиране - възкръсване - отново.

Но вместо Бог,се стряскам от въпроса:
дали не си ...последната отсрочка?!