Аз искам само малко топъл смях,
нерафиниран от суетно чувство,
и мислите -не облаци от прах,
в които да се скриеш е изкуство.
Аз искам само малко светлина,
която в страховете огън пали.
Нощта отваря своята врата...
Да... вляза? Помня ужаса, едва ли.
Аз искам малко път, но споделен,
не бездна, от която не достигам
до границата между теб и мен,
която чудесата ни разсича.