автор: veniamin

Ритуалите, които възкръсват от ръката й,
се осветяват от магическо яйце.
Събира лъчите на слънцето.
Една птичка каца на рамото,
за да й припомни, че бъдещето започва
от река Нил, където виолетовото утро
се отразява в прозявката на крокодилите.
В никоя галактика няма
по-загадъчни очертания от линиите
на нейното съвършенство...

Но когато млечните пътеки заприличат
на гладки повърхности и нещо се обърне
с главата надолу,
нейния сигнален огън може да заблуди
и най-добрия бедуин,
нагазил сред оазисите на пустинята й.