"И както лъжа - взех, че ги настигнах:
миришеха на прах и свобода.
И свободата - като Бог ме вдигна
на седем мои педи над пръста"
Камелия Кондова
Когато истинските думи плуват във очите,
смисълът остава отвъд едно "Обичам те!"
Само призрачните силуети на телата
се вграждат в лунната пътека на душите.
И вият в транс молитва против болка,
И смазват с ледено хрущене хоризонтите.
От изгревите ми валят предчуствия -
цинични плодове, извън утробата.
Защото болката е вярната посока,
зазидана в крайъгълния камък на живота.
Когато си до мен - надскачам себе си.
На седем твои педи над земята.