На пустата строителна площадка
чакам със затворени очи
докато старата къща
се появи отново и е отключена
Гледам толкова дълго
спрелия часовник
докато секундарникът
се задвижи отново
Мисля за теб
докато на любовта ми
към теб
отново й е позволено да е щастлива
Да се събудя
от мъртвите
после
е фасулски лесно