Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 201
ХуЛитери: 3
Всичко: 204

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: zika
:: a365

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаMаргариткините калинки и облачето-приспивалче
раздел: Приказки
автор: Marta

Има едно малко момиченце на име Маргаритка. Живее някъде наоколо и е сладко и добро дете. Облечено в любимата рокличка - зелена на калинки, и с лъскави черни косици. С бели сандалки и жълта капелка с кичурче дървени вишнички на периферията. Послушно, чистичко и усмихнато момиченце. Само дето вечер трудно заспива.
Близките се опитвали всякак да я приспиват - пеели и песнички, люлеели я, приказки и разказвали. После като им омръзнало - на родителите, на бабата и дядото да говорят с часове до леглото и, а тя да ги гледа с дълбокия си тъмен поглед внимателно и да не премигва, за да не изтърве нещо, започнали да и купуват плочи. Пускали и на стария грамофон, всякакви истории - кратки и дълги, смешни и страшни, с животни и без, за принцеси, феи и вещици - интересни, поучителни и забавни приказки - не, та не. Можела да слуша ненаситно с часове и сто пъти една и съща приказка и да не заспи до сутринта.
Когато пък се научила да чете - започнала сама да си избира книжки и да се приспива, но на уж. Защото така се забравяла из проходите, лабиринтите и пътечките на приказката, че пропускала да заспи. Съвсем и излизало от ума, че всъщност чете тази приказка, за да извика съня. Не да го пропъди, както обикновено се получавало.
Един обикновен ден Маргаритка излязла от къщи с рокличката си на калинки, бели сандалетки и жълта капелка с червени лъскави вишнички. Навън подухвал вятър, един такъв зелен и закачлив. Заиграл се с капелката и - вдигнал я и я пуснал на пътеката, след това започнал да я търкаля - нито много бързо - нито много бавно.Забавлявал се. Момиченцето не било особено съгласно да му се валя капелката по пътеката, настигнало я, изтупало я хубаво и вече не си я слагало, а я държало здраво в ръка. Тогава вятърът подухнал косите и, объркал ги хубаво, разрошил ги, разпилял ги, заметнал ги наляво, после надясно, вкарал и ги в очите - и изобщо направил всичко, което може да направи един немирен вятър с една момичешка коса. Тя обаче извадила от джоба си едно синьо ластиче и набързо си сплела косата в една плитка. Ядосал се вятърът, не можел да вдигне плитката и вече, капелката здраво била хваната в ръка и тогава така силно духнал, че отвял калинките от рокличката и. Цяло ято калинки литнали в червен рояк нагоре. Летели си калинките, а Маргаритка ги гледала с нажален поглед докато ги изгубила от очи. Тогава се прибрала с осиротялата си рокличка у дома, а ятото калинки...Какво станало с тях?
Когато се изгубили от погледа на момиченцето, те вече били сред облаците. Имало всякакви видове облаци - калинките от рокличката на Маргаритка също знаели да четат - толкова пъти били чели заедно с нея приказки и сега това умение им послужило - защото на облаците имало закачени табелки - на един пишело - "пухкав", на друг - "дъждовен", на трети - "буреносен", на четвърти - "летен", на пети - "вечерен", а едно съвсем малко бяло и кълбесто облаче, което сякаш се криело между другите носело табелка с надпис - "облаче - приспивалче". Ах, как се зарадвали само калинките! Те били едни много наблюдателни калинки и като го забелязали как се опитва да се измъкне между големите, важни облаци, веднага накацали по него. На облачето не му станало много драго. Те са особени облачетата - не обичат да стават обект на внимание, на близко внимание. Предпочитат ако изобщо ги гледат - това да е от земята, ехееей, от уважително разстояние. Да не говорим как не обичат да кацат на тях, затова много рядко някой успява да кацне на облак. Те просто се разтварят преди това да се случи. Но да не забравяме, че това били калинки, долетели от рокличката на едно момиченце - разбира се те правят изключение. И като кацнали веднага започнали да занимават облачето с историята на своето момиченце - какво добро и разбрано дете е, а не може да заспи и това тревожи родителите и и ако продължава все така може и да се разболее - защото къде се е чуло и видяло дете да не спи. Те възрастните се разболяват, ако будуват много, какво остава за децата?! Облачетата са своенравни, но съвсем не са лоши. Може да са малко твърдоглави на моменти, въпреки пухкавостта си на вид, но имат меки сърцевинки. Същността им е добряшка. Малкото облаче-приспивалче взело присърце проблема на момиченцето. Калинките го задърпали към къщата където живеело. Вятърът, който ги издухал от роклята и, сега побутвал облачето отзад в правилната посока и скоро пристигнали до Маргариткиния прозорец. Детето много се зарадвало като видяло своите си калинки. Веднага ги налепило на местата им. И разбира се, прочело табелката на облачето. И тутакси разбрало защо е дошло. И се усмихнало и седнало на него - както си било - със зелената рокличка с наскиталите се калинки, с капелката с вишничките и белите си сандалетки. Приятна и странна гледка била Маргаритка - седнала на бяло пухкаво облаче над перваза на прозореца и люлееща крачетата си. Малко - по малко започвала да заспива - първо заспали вишничките на капелката и, отпуснали се по периферията, после заспали калинките на рокличката - естествено - много били изморени, за малко да заспят първи, след тях и сандалетките заспали - и те били уморени от бягането по пътечката и от люлеенето непрестанно, последвали ги рокличката и капелката, едното оченце, другото доста се поколебало, отворило се няколко пъти със сънлив вид, но и то се предало бързо, последвали лявата ръчичка, дясното краченце, лявото краченце, дясната ръчичка, носленцето, устичката, и накрая двете ушички едновременно заспали. И така цялото момиченце вече било една спяща Маргаритка върху облаче.
Облачето се приплъзнало през прозореца в стаята, пуснало нежно детенцето върху леглото и се върнало сред останалите облаци. А каква радост настанала в къщи, когато майката открила заспалото момиченце - неописуема, но шепнеща и на пръсти радост. Тихичко празнували заспиването на детето.
След този случай на Маргаритка вече и били по-лесно да заспива, а ако се случело все пак да се увлече по някоя приказка и да не може да заспи пристигало облачето-приспиванче. И всичко било наред.


Публикувано от BlackCat на 17.07.2006 @ 16:26:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
787 четения | оценка 4.90

показвания 13738
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче" | Вход | 4 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от alfa_c на 17.07.2006 @ 16:37:22
(Профил | Изпрати бележка)
Прегръдка за тая приказка, Мартиня!
И не само... :)


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от Marta на 17.07.2006 @ 16:46:09
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Пожелана приказка - спедиторските ни услуги са експресни ;Р

Прегръд, звездице

]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 17.07.2006 @ 16:38:31
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Благодаря за поредната сладурска приказка от "Приказките на Марта"!Толкова хубаво и образно!
И което е най-важното,не са приказки-приспивалки.Докато не я чуе цялата,никой не би заспал.
Много ми хареса!Поздрави!:)


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от Marta на 17.07.2006 @ 16:47:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Радвам се, че ги намираш ококорващи, напоследък всичко ми действа приспивно - телевизия, музика, книги - станала съм един мартенски сънливец:)

]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 17.07.2006 @ 16:54:25
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
"Ококорващи" не точно.Галят сетивата.Действат отпускащо и благотворно.
А аз съм отпуска и съм се отдала на качествено отпускане.Чета,слушам музика и релаксирам.:)

]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от Marta на 17.07.2006 @ 16:57:54
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
как само си изпросих още добри думи, правейки се на неразбрала ;))

хубаво е да си в отпуска, не знам точно какво е - но сигурно е хубаво)

]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 17.07.2006 @ 17:24:33
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ти си от същите тия хора,на които не им е необходимо да го правят:)
Понеже не знам какво имаш предвид като казваш,че не знаеш какво е да си в отпуска,нищо не казвам,щото и без това нещо ми е тръгнало да говоря неща,които хората не разбират,а нищо чудно и аз да съм придобила синдрома на "неразбирането":)

]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от Marta на 17.07.2006 @ 17:32:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
;) амиии, тъй като не съм работила за никой - освен за баща си и мъжа си, което не се брои, и не съм назначавана на работа, не съм ползвала и отпуска - та не знам какво е
нали си спомняш как Пипи искаше да ходи на училище, за да има ваканция :)

аз си говоря по принцип неразбрано и вече не се притеснявам, просто повече си мълча ;)

]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 17.07.2006 @ 17:53:29
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)Е това е хубаво от една страна,че нямаш началник над главата си.И от друга страна не толкова,защото така отговорността си е твоя и просто не си позволяваш кой знае каква почивка.Права си е Пипи:)Друго си е някой да ти каже,че от "еди си кога" до "тогава" ще си почиваш.
А иначе ти си говориш разбрано.Може би всички говориме разбрано.Просто виртуалността придава на изказването няколко различни значения от една единствена дума.Опитай се да кажеш примерно..."Ти" с няколко различни интонации.Значенето се изменя.Нещо такова прави и виртуалното общуване-предоставя всички варианти за разбиране,което води и до неразбиране:)И за да не оставиш в другия впечатлението,че го иронизираш,или си недобронамерен(стига да не го правиш умишлено),трабва или да си многословен,или да подбереш възможно най-недвусмислените думи и изрази,за да те разберат правилно.:)

]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от I_naistina на 19.07.2006 @ 08:43:42
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
от облак "гледайте си работата" станах на облак "колко сте готини" :)

и пак ще кажа, въображението ти е безгранично!
толкова си образна винаги!
а и от облачност разбираш. Сега няма да мръдна от тук. ей на!



Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от Marta на 19.07.2006 @ 10:10:55
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Охх, тая сутрин се натъпках с поезия, разногледа станах, пускам, пускам теми във форумите...
а за облаците - сега ще ти подбера нещичко



Ако човек можеше да се изкаже

Ако човек можеше да изкаже, което обича,
Ако човек можеше да издигне любовта си към небето
Като облак в светлината;
Ако като стени, които се срутват,
За да поздравят истината, въздигната наполовина,
Би могъл да срути тялото си, оставяйки само истината на любовта си,
Истината за себе си,
Която не се нарича слава, съдба или амбиция,
А любов или желание,
Аз щях да бъда онзи, който си представях;
Онзи, който с езика, очите и ръцете си,
Прогласява пред хората загърбената истина,
Истината на истинската си любов.


Свобода не познавам, освен свободата да съм в някого затворник,
Чието име не мога да чуя, без да потръпна;
Някой, заради когото забравям скъдното съществуване,
За когото денят и нощта са за мене което поиска,
И тялото ми и духът ми плуват в тялото му и духа му,
Като ладии изгубени, които морето отхвърля или издига,
Свободно, със свободата на любовта,
Единствената свобода, която ме възторгва,
Единствената свобода, за която умирам.

Ти оправдаваш моето съществуване:
Ако не те познавам, не съм живял,
Ако умирам, като не те познавам, не умирам, защото не съм живял.

Луис Сернуда

]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от I_naistina на 20.07.2006 @ 22:15:36
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
ааа не мога да не ти върна жеста с един не по- малко страхотен стих!!

по повод срутването на тялото..


Стара крепост е това случайно тяло

автор: x_ahav

Стара крепост
е това случайно тяло.
Пазят бойниците
погледи отгоре.
Вдигнати са
всичките мостове.
Дълго се сражавахте.
Припомням си
как душата
все не се предаваше.
Идваха нашественици
всякакви.
С дарове.
А тръгваха с трофеи...
Враговете всъщност
по са верни
от приятелите,
седнали на масата.
Текоха реки,
изтича пясъкът
в крехкия часовник
на живота...
Вдигаш котата.
Онова със
смешните закотвяния
е игра на думи и вълнения.
След най-вярното ти изречение
някой ще повярва.
Просто писано е.
Затова
последната ти мисъл
е да не предаваш тази крепост.
Още има в любовта ти смисъл.
Кретате....


]


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от Ufff на 03.08.2006 @ 03:27:54
(Профил | Изпрати бележка)
За пореден път се уверявам, че всяко нещо е важно за случките - например едно синьо ластиче;)
Колко хубаво приказче!


Re: Mаргариткините калинки и облачето-приспивалче
от Marta на 03.08.2006 @ 19:42:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
И това да ти го каже един спец по облачетата ;).
Каня се, каня се, каня се от година да я сваля Дъждобранка на хартия, но сега, като поне по настройка се наконкурсвам наново, надявам се не само на намерение, ще отида и заедно вече с м-лите за конкурсите - а дано - ще я направя на книжка.

]