 |  До църквата, под кестена, на стария паваж
една китара думите разплакваше.
Брадясал бард, притиснал гръб във вярата,
разказваше за истините и нещата залезни.
За нестаналото вечно, след което бягаме - докато паднем.
За изпуснатите влакове и есенната красота.
До него върху попрепатилата раница
купчина тънки книжки чакаха -
да покрият с левчета дъното на старата шапка.
С монетите за песента от сутринта събрани
щеше да остане за бира и цигари -
не храни този стар занаят. Не храни...
Колко струва душата ни разказана по страниците?!
Сгъстява се пренареденото пространство.
Годините и истините почват да тежат.
И думите достигат тези дето подминават.
Отеснява площада от въздишката на жената с воала.
Кръчмарят поставя една бира в краката му.
Загорча в гърлото на пенсионирания генерал -
с колко такива момчета го срещна съдбата,
все млади и с погледи жадни.
Не остаряват ли...
Един поет раздаваше душата си.
Китарата прежалваше изгубената младост
с минорни акорди и ритъм познат.
Животът отчаяно забързан продължава -
прозвъня монета в шапката след отминали крачки.
Времето, за малко спряло, изтъня в безкрайност.
Но не за нас.
Други ще я разказват на някой забравен от Бога площад.
Публикувано от BlackCat на 17.07.2006 @ 08:05:56
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Бард" | Вход | 13 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бард
от pin4e на 17.07.2006 @ 08:52:04
(Профил | Изпрати бележка) | Времето, за малко спряло, изтъня в безкрайност.
Но не за нас.
поздрав!* |
Re: Бард
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.07.2006 @ 19:11:08
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Радвам се, че точно този ред ти е допаднал.
Много неща вложих в него.
Оригиналът беше: изтъня в миг безрайност.
Нещо обратно на безкраен миг, но много по-силно и разкриващо, макар и разкрито с взаимно изключващи се понятия.
Благодаря за поздрава! |
]
Re: Бард
от sashtata на 17.07.2006 @ 09:19:46
(Профил | Изпрати бележка) | "Брадясал бард, притиснал гръб във вярата,"
Няма по-сигурен гръб от вярата, така е, Лъки.
"За нестаналото вечно, след което бягаме - докато паднем."
"Един поет раздаваше душата си." - това е!
|
]
Re: Бард
от miglena на 17.07.2006 @ 10:41:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ... когато се стигне до същността на нещата,
всеки, който раздава душата си, е точно това ....
и не е за продан, и не е за съжаление,
и не е пропиляно нищо ... в създаването и раздаването е "богатството",
в допира до безкрайността "отвътре"
а ти разказваш изключително докосващо и ... неостаряващо!!! |
]
Re: Бард
от roza1 на 17.07.2006 @ 12:01:18
(Профил | Изпрати бележка) | Брадясал бард, притиснал гръб във вярата
Най-сигурната упора!:)
Поздрави Генерале! |
Re: Бард
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.07.2006 @ 19:18:52
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Вярата е последната ни надежда. Този свят обаче е пълен с неверници и фарисеи, алчни и брутални, духовно мъртви персони; заблудени хора, объркани; оскотели от борбата с живота...
С песните бардовете дърпат завесата към един друг свят. За нас е сложен, за тях - тесен. За други е просто невъзможен.
Благодаря ти, приятелче! Винаги се радвам да те видя! |
]
Re: Бард
от Pord на 17.07.2006 @ 12:28:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Прощавай, че ще вместо коментар ти пращам това старо мое стихче; но чувството е сходно.
Привет!
Подлезът
Да помним: някои нехаят
и не умуват
до живот.
Китарите им
всеотдайно
превръщат подлезите
в брод.
Излезли от самата басня,
не ни натрапват
нищо те -
поука,
извод
или гласност -
като дълбоко
деколте.
Разпънати
от тънки сметки,
прескачаме ги по нагон,
за да разпуснем зад
решетките
на подредения си дом.
Когато нощем ни приспива
познатият
до болка сън,
каква мелодийка пробива
черупката ни с взлом отвън?
Но щом на сутринта се втурнем
в измисления си простор,
тя вече не звучи бравурно
от коридор
на коридор.
Утехата, че нещо умно
сме вършили
през всички дни,
се къса като
първа струна
и няма кой да я смени.
През подлеза притичват други.
Китарите не чакат знак.
Кой има повече заслуги,
че баснята
живее пак?
2 август 2004 г.
|
Re: Бард
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.07.2006 @ 18:54:06
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Винаги съм се радвал на ефекта на билярдните топки, който се получава в този сайт: една удря друга, тя удря други две-три, безброй рикошети, някои от тях удрят първата топка...
Утехата, че нещо умно
сме вършили
през всички дни,
се къса...
Благодаря ти за това, Барде! Като монета в шапката ми е...
|
]
Re: Бард
от Izabella на 17.07.2006 @ 16:16:05
(Профил | Изпрати бележка) | "Колко струва душата ни разказана по страниците?!"
Струва толкова, колкото ние самите решим.
А ти пак си на дълбокото:) |
Re: Бард
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 17.07.2006 @ 18:31:03
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Струва толкова, колкото ние самите решим... Мислиш ли?!?
Винаги ми става тъжно, когато на представянията започнат да се предлагат книжки по 3,4,5 лв. И винаги съм се замислял: какво продаваме всъщност. Все ми се върти в главата - късове от душата...
Иначе сметките - прости. 40 стихотворения за 4 лева: 10 ст на стихотворение. Ако продадеш 100 книжки - стихотворението ти излиза 10 лева - Уа-аУ!
Колко струва "Господи, колко си хубава"?...
Карай напред, Животе - ще пеем по кръчмите докато можем. Все ще изкараме за една водка. А ако достигнем и до някого - безценно.
Радвам се, че достигнах до теб.
И ти благодаря за съпричастието! |
]
Re: Бард
от Izabella на 18.07.2006 @ 01:03:20
(Профил | Изпрати бележка) | За една друга цена говоря...
Достигаш. |
]
]
Re: Бард
от liastovicata (Имам, давам го на лична:)) на 18.07.2006 @ 01:13:19
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/ | Брадясал бард, притиснал гръб във вярата,
разказваше за истините и нещата залезни.
!!!
Притиснал гръб във вярата,...
един поет раздаваше душата си.....
Невероятно!
Поздравления Плъки, поздравления барде,
и как би могъл иначе..., дори и да боли, ти пак щастлив от туй що си ще бъдеш!
Желая ти много прелестни стихове, добри приятели и обич:)))
|
]
Re: Бард
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 20.07.2006 @ 06:29:08
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Бардовете са си такива, с големи сърца, с големи души. Мисля, кураж се иска - да си зарежеш работа, да надскочиш семейните и роднинските примки, и да се заскиташ по чужди градове и площади. Да пееш гласно за нещата, които изповядваш, гладен да разказваш за вярата в прекрасното, на вакуума около теб да вдъхваш смисъл и бъдеще...
А и за фенките трябва място - във всеки град по няколко...
:-) |
]
Re: Бард
от Den i nosht на 20.07.2006 @ 06:08:45
(Профил | Изпрати бележка) | притиснал гръб във вярата,
.................
i dvete-
trqbva da sa ustoichivi...
pozdrav!:-))) |
]
Re: Бард
от Den i nosht на 20.07.2006 @ 16:19:23
(Профил | Изпрати бележка) | !:),
ozaren si ti-
denonoshtno...
pozdrav!:) |
]
Re: Бард
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 30.07.2006 @ 22:38:43
(Профил | Изпрати бележка) | цялата житейска философия...
прекрасен текст !!!
богат, наситен, емоционален, реалистичен... просто всичко!
Поздрави :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 760
ХуЛитери: 2
Всичко: 762
Онлайн сега:
