автор: sYco

ще ти пожелая хубав ден,
мое чудовище,
защото не знам какво друго
имам сили да направя.
остави ме да видя -
колко бавно се стичам
по сухите клони на часовете,
остави ме да се вплета в себе си.
аз така лесно се губя
(разделена на части мъгла)
се плъзгам в очите си,
само тях мога да изпълня.
разбираш ли,
ще оставя другите да си играят.
уморих се
да търся вечно острото място,
където ще почиват думите ми най- добре.
разбираш ли, Мери,
аз всъщност съм нещастно късче небе,
което не спира да вали,
вали
вали
вали
и по небцето ми полепват капки.
не говоря.
остави ме да си тръгна,
да изгоря дупка в сутринта,
през която да прозира слънцето от вчера.
моментът
в който се борих, за да получа себе си
беше битка, която не мога да счупя
още.
моля те, не ме затваряй в парченца.
шепни, че всичко е наред.
аз ще спя до сутринта,
ще седна в лъчите.
спри ме,
спри ме.
не съм силен -
има място в мен
с празна форма,
с горчив въздух,
с отровна усмивка.
(аз не плача от безсилие)
запълни я.
ти, който си аз,
дръж се като мъж!