автор: butterfly

Няма гаранция, че ще се усмихна,
ако си сложиш оранжев нос,
зелена перука и шапка
с лилави пера.
Свикнах да изчислявам
педантично и точно лихвите
на всички видове
раздадени някога кредити
(до безбожност).
Най-сериозното нещо е
да счупиш стомната
на наивността си с боси крака.
По-безболезнено е да прощаваш
когато те унижават,
а не унищожаваш
икони на ситни парчета.
Уви, какво да се прави,
не съумях да побягна
срещу течението.
Но ти се спасявай, все още можеш,
не се заигравай
с похабени билярдни топки,
накриви си каскета за "Сбогом"
и потъни маневрено
в недовършения ми гоблен.
Вече не се смея.
Дори не вия на глас.
Самотно пропадам -
самолет без гориво
в безвъздушно пространство;
гасна умерено,
за да редя после
икебана от сухи цветя
върху гроба
на собствената си емоционалност.