автор: jonkata

от точка до забравяне
изпиваш ме когато...
недокосната лудувам
в твоите селения,
а слънцето ни гледа
и се чуди..
кога забравихме
да сложим зеници
неочаровани от случване...
сега струи от тях живот
на сбъднати,
но прежни блянове...
коктейлно въртят се
мигове
и нерешени сънища...
повика ме
на стръмното на утрото...
закотви ме
по теб да съмвам -
за теб
най - неочакван изгрев,
за мен
неовладяна мълния!
за миг
загубихме си стъпките
и побеля зората...
стресна я викът ми...
разкотви се и котвата,
забрави свойта мисия
и тръгна да те търси...
не беше на залязване...
от многоточия денят осиротяваше!!!

Този стих е написан от двама