автор: Izabella

Тихо море.
Спокойно море.
Пoчти укротено море.
До бяло.
Ден не бе.
И нощ не бе.
А залезът милваше тялото му.

Водата
простенваше
залезно.

Морето се превърна в залез.
А залезът стана море.

Времето точно в този момент
го нямаше.
Камъните заблестяха като звезди.
А звездите пареха като пясъка.

Небето безразсъдно се потопи до дъното.
А дъното дишаше в цветове.

Сливане.

Тихо море.
Утолено небе.