автор: phifo

        На жена ми, Кармен

В блъсканицата на ежедневието ни
сме се улисали и забравяме
за важните неща в живота.
Нали ми казваше да ги степенуваме!
Най-важното е, че след работа
се връщам неизменно тука.
А ти си като природно явление,
и си все така неизбежна.
Очаквам да те видя същата
като децата, които обичат
да им четат все същата приказка.
А я знаят до последната дума,
и те поправят, щом някъде сбъркаш.

Прощавай, мила,
пак забравих да те целуна!